Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.12.2010 09:40 - Как работи заложната къща
Автор: zkdoverie Категория: Бизнес   
Прочетен: 5624 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 27.07.2015 13:39



За много хора изглежда, че заложната къща е някакво тайнствено място с неясни правила и закони. И като към всяко нещо, което е непознато те се отнасят с голяма доза недоверие и предпазливост. Това е и причината да се опитам в следващите редове да вдигна булото на мистериозност, което по неразбираеми от мен причини така и никой от собствениците или работещите в заложни къщи не е пожелал да повдигне.

Има три неща които се случват всеки ден в една заложна къща:
1. Хората получават кредит срещу предоставяне на обезпечение движима вещ
2. Хората продават ненужните си вещи
3. Хората купуват „изгорели”, т.е. неплатени в уговорените срокове вещи

Заложните къщи или дори вземането на заем от познат, приятел или трето лице е търговска практика в продължение на минимум 3000 години, от когато са и първите писмени източници за тази дейност. А иначе е доста лесно корените на заемането да се потърсят по аналогия и много преди това в епохата на натуралната размяна преди навлизането на парите. Именно поради този си доста древен характер на практиката заем срещу залог е необяснимо негативното отношение на голяма част от българското общество към този съвсем законен договор уреден в чл. 156 от Закона за задълженията и договорите. Предполагам, че една от съвсем основателните причини е, че след промените в социално икономически строй този бизнес не беше подложен на регулация от държавата и всякакви криминално проявени индивиди решиха, че могат да развиват дейността кредитиране срещу залог и да злоупотребяват с името „Заложни къща”. Вредата върху целия сектор е огромна, защото веднъж загубено доверието на консервативния по природа българин изключително трудно може да бъде спечелено отново. В момента заложната къща не е предпочитан начин за бързо кредитиране с дребни суми, каквото е по света, а се приема като последна възможност, която следва да се избягва с всички възможни сили и средства.

Но да се върнем на темата. Клиентът е влязъл и носи със себе си нещо имаща определена пазарна стойност, но по субективната му преценка е решил, че може и без нея за известно време /да я заложи/ или завинаги /да я продаде/. С желанието си да предостави вещта като обезпечение клиентът желае да превърне вещта, която към съответния момент е безполезна за него да се превърне отново в пари, които да бъдат дадени за нещо друго, което е с много по-голяма полезност.

След като вещта бъде оценена, се договаря срокът и клиентът получава срещу предаването и във владение на заложната къща определена сума пари, която е в зависимост от стойността на оценката и срока, за която ще бъде залога. След това пред клиента има три възможности, да дойде на датата на падежа и да заплати сумата + лихвата /възнаграждението за заложната къща за извършената финансова услуга/, да заплати само лихвата и срокът да бъде удължен до нов падеж, или да не пожелае да си върне вещта /жаргонно да я „изгори”/ и заложната къща да се удовлетвори от продажбата и.

Важен момент е оценката на залаганата вещ. Обикновено наблюденията сочат, че хората имат сгрешена представа за реалната стойност на своите вещи и я смятат като равностойност на цената когато е била нова. Вещите, които отиват в заложната къща винаги имат някаква степен на ползване - това намалява цената им. Всеки залаган предмет има някаква специфика, например ценните метали най-малко губят от цената си, а цените на електрониката падат доста бързо в рамките на месеци и могат да загубят стойността си. В зависимост от характера на залаганата вещ е и оценката. Преди да се сключи сделката, заложната къща /заложен кредитор/ предлага цена, която той смята за реална, в зависимост от овехтяване, пазарна цена на нови и втора употреба подобни вещи и други характеристики, които са различни за различните класове стоки. В случай, че клиентът /кредитоискател/ се съгласи с така направената му оферта се пристъпва към оформянето на заложния билет /по същество договор за заем срещу залог/ и предаването на веща във владение на заложната къща /договорът за заем срещу залог е реален – за действителността е необходимо освен съгласието между страните още и ПРЕДАВАНЕТО НА ВЕЩА , предмет на договора/. По същата причина и заложна къща не може да отпусна кредит без да получи срещу това в залог вещ, а например срещу запис на заповед или ипотека, което е практика на незаконните лихвари работещи под названието „заложна къща”.
След оформянето на договора се съставя заложният билет, в който освен данните за страните се описва и вещта, която е негов предмет, получената сума, дължимата лихва, срока и падежа. От тука нататък само от волята на клиента зависи каква ще бъде съдбата на заложената вещ.

Това е накратко начинът по който работи една заложна къща и той е един и същи по цялото земно кълбо. Тези действия са повтарят десетки и стотици пъти в една заложна къща всеки ден и в това няма нищо мистериозно или плашещо. Но за да не попадне човек на измама все пак моя съвет е да се обръща към услугите на големите вериги заложни къщи, които работят съгласно законовите разпоредби и държат на доброто си име и създаването на постоянна клиентела. /за справка вижте статията „Как да изберем коректната заложна къща”/.

Обикновено клиентът при оценка получава между 40 и 60% от стойността на заложената вещ като нова. Това се обуславя от доста фактори – актуалност, възможност за бърза продажба, външен вид, аксесоари, запазена опаковка и др. Този критерия при златото е различен – при него стойността на залога се определя от борсовата цена на златото, като обикновено е 10-20 процента под нея.

Доста често хората изразяват недоволство от високите лихви в заложните къщи /към ноември 2010г в диапазона 8-20% на месец при легалните заложни къщи/. Ще направя икономическа обосновка на това защо за получения кредит клиентът заплаща подобни суми, които в действителност са по-високи от тези на банковия кредит. Една от основните причини е бързината на отпускане, което крие своите рискове, инвестицията в подготовка на персонал способен да оцени огромното разнообразие от залагани вещи, инвестицията в търговски площи, предполагащи по-високи наеми, рискът от приемане на стока която е със скрити дефекти, инвестицията в охранителна и пожароизвестителна техника, обезценяването на някои видове стоки, докато се намира на залог и др. фактори водят до така определената ставка на лихвата.
Като човек започнал от най-ниското ниво в заложната къща смело мога да твърдя, че работата на служителя в заложна къща по оценяване и прием на вещи, граничи с изкуство. До преди широкото навлизане на интернет оценяването се базираше на каталози, телефонни разговори с колеги, и основна роля играеше опита на самия служител. В момента единици са уникалните вещи, които не могат да бъдат открити в световната мрежа и които биха затруднили служител с повече от 5 години опит в заложна къща.

Освен да получи пари срещу залог в заложната къща клиентът също така може да закупи изгодно излезлите за продажба вещи. Обикновено те се продават на 55-80 % от стойността им, като често още са в гаранция или имат голям остатъчен ресурс. Злато може да бъде закупено към настоящия момент с около 15-20 лв. по-малко на грам, отколкото в златарските ателиета.

Надявам се статията да е била полезна и поне в известна степен да е дала на читателя възможността да разбере философията и практиката на заложната къща. Все пак с риск да се повторя ще направя уточнението, че написаното от мен важи само за заложни къщи, работещи съгласно закона и всеки залог в псевдозаложна къща, носи доста рискове от измама за решилия да заложи там.

Друга статия по темата можете да прочетете в сайта на Верига заложни къщи Селина

 



Гласувай:
2
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: zkdoverie
Категория: Бизнес
Прочетен: 43864
Постинги: 12
Коментари: 3
Гласове: 17
Архив
Календар
«  Август, 2017  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031