През последната година като човек с интереси в областта на кредитирането срещу залог наблюдавам чувствителни промени в сектора заложни къщи. Някои от тях са положителни, но са налице и доста отрицателни. Ще започна с малко история на заложните къщи след промените от 1989-та година. Почти 20 години липсваше регламент за дейността им, което направи така , че бизнесът кредитиране срещу залог да изчезне почти изцяло от речника, и да бъде заменен със силно негативно натоварения термин „лихварство”. 90-те години бяха за заложните къщи времето на кредитирането срещу записите на заповед, имотните измами и мутрите, които изградиха на заложните къщи репутацията на престъпни вертепи. Заложните къщи бяха всичко друго, но не и заложни къщи в истинския смисъл на думата. През последните 2 години, донякъде и благодарение на приетата през 2009г.Наредба за дейността на заложните къщи, се забелязват няколко положителни тенденции, които до голяма степен за в бъдеще ще реабилитират заложните къщи в очите на обикновения българин.

На първо място е законовата забрана за приемане от заложна къща като обезпечение недвижими имоти. По този начин голяма част от измамниците които кредитираха срещу недвижимости и прикриваха дейността си като заложна къща постепенно започнаха да търсят други форми за да продължат дейността си. За това положително повлияха и засилените проверки по заложните къщи, което постепенно започна да отстранява от пазара тези, които не желаеха да работят съгласно законовите норми. Другата практика, кредитиране срещу запис на заповед също доста е понамаляла, предвид забраната да не се отпускат кредити без срещу тях да има заложена движима вещ.

Втората положителна тенденция при заложните къщи е, че се наблюдава създаването на вериги от заложни къщи от най-жизнениите участници, които са спечелили доверието на клинтите си и които не се страхуват от предизвикателствата на сектор, в който има засилена конкуренция. Чрез разпознаваемостта си и наложените търговски марки се създава доверие в клиентите ползващи услугите им до голяма степен се изгражда положителен обществен образ, но ще мине много време преди дългите години на работа като сенчест бизнес да бъдат забравени и името заложна къща да бъде изчистено.

На трето място – прогнозираното от мен преди година в статията „Заложните къщи и кризата” излизане от пазара на дребните играчи се случи, като тенденцията се засили през втората половина на 2010г., а изглежда ще продължи и през цялата 2011г. Това ще има своето положително въздействие върху повишаването на качеството на обслужване в сектора. Като друг положителен факт от това бих посочил и повишаването на оборотите на останалите заложна къщи, предвид освободените ниши. Поради спецификите на пазарната икономика това обаче може да доведе в освободените територии да влязат други участници, които да потърсят своето място под слънцето, но обикновено това се отнася за нови участници, без опит, които са въпрос на време да бъдат изхвърлени от доста сложния бизнес на кредитирането срещу залог.

Четвъртата положителна тенденция е засилващата се конкуренция в сектор, където няма изразени монополи на национално ниво. Обикновено отделните вериги заложни къщи /като силните по мое мнениe в моемнта са около 7-8, а водещите са 3/ имат по-голям или по-малък дял върху определени територии от страната, като има няколко доста силни участници на местно ниво, които обаче ако не предприемат действия по разширяване на бизнаса си ще бъдат победени от сега набиращите сила вериги. Вероятно в близко бъдеще конкуренцията ще бъде доста по-засилена, като ще станем свидетели дори на драстични спадове на лихвите, което ще засили интереса към кредитирането срещу залог. Предвид спецификта и фрагментирането на бизнес сектора поне според мен няма база за картелни споразумения, които да противаречат на пазарните принципи.

Не на последно място трябва да се отчете и излизането на заложните къщи на светло, вече дейността на законно работещите заложни къщи свободно се рекламира в пресата и интернет, появиха се доста публикации по темата, които описват същността на заложните къщи, философията им, както и възможностите, които предлагат. Ограмотяването на тема заложни къщи, което ще отнеме известно време, ще предотврати възможността за спекулации от страна на медиите по темата, тъй като доста от тях обичат да се упражняват в „жълта журналистика” на гърба на институциите кредитиращи срещу залог. /Виж статията „Заложните къщи и медиите”/

Наред с положителните неща обаче ставаме свидетели и на доста отрицателни, които в голяма степен забавят процеса на възстановяване на репутацията на заложните къщи като предпочитан партньор при неотложни финансови нужди.

На първо място това са медийните атаки от всевъзможни инстанции и браншове, виждащи в заложните къщи обществен враг № 1 /за отношението на медиите по темата вижте статията „Заложните къщи и медиите”/. Упреци от страна на правоохранителните органи за измами и кредени вещи /официално опровергавани обаче от официалните статистики/, нападки от страна на бижутерите, които не издържат на конкуренцията на заложните къщи, а самите те реално начисляват огромни измислени такси „изработка” при положение, че купуват готови златни и сребърни бижута от Турция и Италия, а после ги представят като ръчна изработка….. Примерите за сатанизиране на заложни къщи са хилади, като в интерес на истината донякъде вина за това имат и самите законопослушни заложни къщи, които не взимат активна позиция и не се стараят да изяснят на постоянно облъчвания с медийни „сензации” обикновен българин разликата между заложна къща и измамници работещи под това название.

На второ място, тенденцията в бизнеса поради кризата да се включват всякакви хора, на които другия бизнес е спрял, също не бих определил като положителна. Те не разполагат нито с подготовката, нито с визията, нито с обучен пресонал, нито им е ясна философията на заложната къща. Такива хора могат с некомпетентните си действия единствено да увредят крехкото доверие, което напоследък се заражда между клиенти и работещи съгласно закона за заложни къщи. Реално те не могат да са конкуренция на веригите и в момента, в който бъде открит в тахния район офис на голяма верига заложни къщи тяхното оттегляне е въпрос на месеци. Негативна тенденция в цялата икономика е и затегнатото кредитиране от страна на банките, засилва се тенденцията на залагане на движими вещи, за да бъдат погасявани банкови кредити. По този начин индиректно се източва финансов ресурс от заложните къщи към банките, които пък не го връщат към икономиката, поради несигурността която цари в нея. Подобно е положението и с лизингите – свити до небивало ниво, което ограничава възможностите на клиентите да получават нова и актуална стока , за която да получават по-атрактивни оценки и по-високи заеми.

Негативна тенденция според мен, поради по-горе посочения намаляващ финансов ресурс в сектора, е и ограничаването на залозите до бързо ликвидни движими вещи – бижута от ценни метали, мобилни апарати и телевизори. Това изкарва на преден план неразбирането на собствениците им за същността и фолософията на заложната къща, като институция за предоставянае на бързи потребителски кредити и финансова подкрепа експресно, съобразно възникналата нужда. С такива действия гарантиращи ликвидността на конкретната заложна къща обаче в никакъв случай не може да се изгради обществено приемлив образ тези институции. Въпрос на време е предприелите тази вътрешна политика да започната да губят от останалите заложни къщи приемащи в залог всякакви движими вещи.
 

Лазар Белев